Разглеждането на делата в съда при предявяване на насрещен иск се извършва съгласно общите правила, приложими в гражданското производство. Има обаче някои неща, които трябва да се вземат предвид при подаване на насрещен иск.
Всеки ответник в гражданско производство има право да предяви насрещен иск, ако има и определени основателни искове срещу ищеца. Обикновено необходимостта от насрещен иск възниква в ситуация, когато страните са сключили някакъв договор, в процеса на изпълнение на който са възникнали взаимни вземания. В същото време насрещният иск може да изпълнява няколко задачи едновременно, които включват обезщетение за взаимни искове на страните, обективно разглеждане на гражданско дело от съда, като се вземат предвид всички съществени обстоятелства.
Кога може да се предяви насрещен иск?
Процедурата за предявяване на насрещен иск в гражданско производство от ответника се регламентира от членове 137, 138 от Гражданския процесуален кодекс на Руската федерация. Ответникът може да упражни правото на такова подаване по всяко време, но това трябва да се направи преди окончателното решение по делото. Ако мотивиран насрещен иск бъде приет за разглеждане от съда, тогава исковете на ищеца и ответника ще бъдат разгледани съвместно, а в съдебното решение ще бъдат записани заключенията на съда по отношение на всеки от тях. Следва да се има предвид, че за да приеме насрещен иск за съдебно производство, ответникът трябва да се съобрази с изискванията, установени от процесуалното законодателство за формата и съдържанието на обикновена искова молба. Само в този случай подобно изискване може да бъде взето предвид.
При какви условия се приема насрещен иск?
В допълнение към общите изисквания за исковите молби, законодателството налага редица специални условия, при наличието на което и да е възможно предявяване на насрещен иск. Например, насрещен иск може да бъде компенсиран спрямо изискванията, посочени в първоначалната искова молба. Освен това в някои случаи удовлетворяването на насрещния иск на ответника изключва възможността за вземане на положително решение по основния иск. И накрая, насрещен иск се приема, когато исковете на ищеца и ответника имат съществена връзка, което предопределя необходимостта от съвместното им разглеждане. Наличието на едно от изброените обстоятелства се определя от съда и при тяхно отсъствие приемането на насрещния иск може да бъде отказано. В този случай ответникът ще може да образува отделно гражданско дело, като подаде искова молба по общ начин.
