Съдебното решение е писмен акт на съд или съдия по конкретно дело, който изразява неговата авторитетна преценка при разрешаване на спорове между страните. Структурата му е представена от уводна, описателна, мотивационна и оперативна части.
Структура на съдебното решение
Съдът в уводната част на акта посочва датата и мястото на решението, името на този съдебен орган, състава на съда, секретаря на съдебното заседание, ищеца и ответника, други лица, участващи в делото, представители на страните, ако има такива, предмет на спора или иск, предявен от ищеца.
Описателната част на съдебния акт се състои от посочване на заявените искове на ищеца, възражение срещу тези искове, произтичащи от ответника, както и обяснения на други лица, които участват в това дело.
Мотивационната част включва изложение на всички обстоятелства по този случай, установени от съда; доказателства, служещи като основа за заключенията на съда относно тези обстоятелства; аргументите, дадени от съда при отхвърляне на доказателства; закони, на които се позовава съдът при разрешаване на спор.
Най-важна както за ищеца, така и за ответника е диспозитивът на съдебното решение. В него съдията излага заключенията си по възникналия спор и взема мотивирано решение да удовлетвори иска или да откаже да го удовлетвори. В диспозитива съдията разпределя и съдебните разноски, като взема предвид този, в чиято полза е взето решението, посочва срока и процедурата за обжалване на този съдебен акт. Като пример може да се посочи следната диспозитив на съдебното решение: „Въз основа на изложеното и ръководейки се от членове 194-198, 441 от Гражданския процесуален кодекс на Руската федерация, съдът реши да удовлетвори Иван Иванович Изявление на Иванов относно оспорване на решението на съдебния изпълнител, отлагане на изпълнителните действия и прилагане на изпълнителни мерки, за отказ за отлагане на отлагане на изпълнението ….
Изисквания за съдебно решение
Съдът взема само мотивирано и законосъобразно решение. Основните изисквания към него: яснота и прозрачност на изложението, липса на двусмислени фрази, разглеждане на делото, като се вземат предвид всички възможни обстоятелства, безусловността на диспозитива.
Ако в съдебното решение има грешки, законът предвижда възможността те да бъдат коригирани чрез допълване на решението, изясняване, извършване на корекции при запазване на смисъла. В същото време е възможно да се правят корекции на решението само в ограничени случаи.
След като съдебен акт по конкретно дело е влязъл в сила, той става задължителен за всички участници в делото, изключителен и предубеден.
