По същество на спора всеки от съдилищата взема свое решение. Тя трябва да бъде проектирана под формата на няколко блока, които имат свое собствено предназначение. Познавайки структурата на решението, човек може правилно да го приложи на практика или да изгради проверена правна позиция на етапа на обжалване.
Какво е преценка
Съдебното решение трябва да се разбира като процесуален акт, който съдържа волята на съда относно предмета на спора. В зависимост от подсъдността на съда и инстанцията, решенията се разграничават под формата на определение, определение или присъда. Решението на съда може да се отнася не само до извършване от задължената страна в полза на ищеца на каквито и да е действия, но и до възникване на нови права и задължения. Например въз основа на съдебно решение се признава собствеността върху определен имот.
От момента на влизане в сила на съдебното решение то става задължително на цялата територия на страната.
От какво се състои съдебното решение?
По правило съдебното решение е разделено на 4 семантични части. Държавната емблема е поставена в самия връх на решението. Следва заглавието на документа. След това се посочват името на съда, датата и мястото на решението и номерът на делото.
По-нататък в текста трябва да има уводна част от решението, която съдържа информация за състава на съда и други лица, участващи в делото, както и информация относно предмета на спора.
Следва уводната част на решението, която описва съдържанието на исковете и възраженията на опонента. Ако в хода на разглеждането на делото ищецът по някакъв начин е променил исковете си, то това обстоятелство е отразено и в уводната част.
Основната част от съдебното решение се пада на мотивиращата част. Той съдържа правната позиция на съда по отношение на заявените искове. Той се формира както въз основа на законодателни норми, така и като се вземат предвид обяснения и други доказателства, предоставени от страните при разглеждането на делото.
Заключителната част на съдебното решение е диспозитивът. Той съдържа ясна съдебна присъда за същността на спора. По този начин съдът има право да удовлетвори иска изцяло или частично, както и да откаже да удовлетвори заявените изисквания. Освен това в диспозитива съдът взема решение относно разпределението на съдебните разноски между страните. В края на диспозитива на решението трябва да бъдат посочени процедурата и сроковете за обжалването му.
Решението на съда трябва да бъде подписано от съдията и секретаря на съдебното заседание и подпечатано. Също така, ако е необходимо, решението посочва кога е направен неговият пълен текст или мотивационна част. Тези дати са важни за определяне на точната времева рамка за последващо обжалване на решението.
