Балансираният държавен бюджет, в който приходите надвишават разходите, а гражданите са доволни от социалната политика на правителството, е неуловим идеал. В действителност бюджетният дефицит и публичният дълг са много по-чести.
Бюджетният дефицит на Франция, т.е. превишението на разходите над приходите през май 2012 г. възлиза на 5, 325 млрд. евро, или 5,2%. По време на предизборната кампания президентът на страната социалист Франсоа Оланд обеща да реши този проблем, без да прибягва до сериозни съкращения в социалните програми. Освен това той говори за необходимостта от подкрепа на средната класа и инвестиране в култура и образование. Съответно той имаше само един път: увеличаване на данъците върху доходите на най-богатите граждани на страната.
И на 19 юли 2012 г. министърът на бюджета Джером Каюзак обяви, че от 2013 г. гражданите, чийто годишен доход надвишава 1 милион евро, ще плащат данък от 75%. Тази мярка ще помогне да се намали разликата в доходите между най-богатите и най-бедните френски граждани и да се намали социалното напрежение. Повишаването на данъците е непопулярно решение и министърът утеши богатите французи, подчертавайки, че това е временна мярка. Той е проектиран за 3 години. През това време хазната ще получи около 7 милиарда евро.
Освен това собствениците на активи над 1,3 милиона евро ще трябва да платят еднократна такса. 1,1 милиона евро трябва да донесат увеличение на данъка върху доходите и дивидентите, изплащани от корпорациите. Властите не изключват възможността за увеличаване на данъка върху доходите на гражданите с доход от 150 хиляди евро годишно. Вече не говорим за онези, които печелят чрез наем или експлоатация на чужд труд, а за високоплатени специалисти - горната прослойка на средната класа.
Песимистите не са склонни да се доверят на думите на правителството, че увеличението е временна мярка. Както знаете, няма нищо по-постоянно от временното и противниците на президента прогнозират изтичане на капитали от страната и масово изтегляне на производството в чужбина, например, в Англия. Британският премиер Дейвид Камерън е посочен като пример за Оланд, който обещава да намали данъците върху големите състояния на 40% от сегашните 50%.
