В съвременната наука няма общоприето определение на понятието "закон". Той, заедно с морала и етиката, е един от регулаторите на социалните отношения. Въпросът за същността на правото, неговите основи и произход досега не е решен в науката.
Правото е вид набор от норми, които определят правилата, обвързващи всички хора, които определят отношенията им помежду си.
Според класическата марксистко-ленинска юриспруденция правото е съвкупност от общообвързващи правила за поведение, които се установяват и санкционират от държавата, чието изпълнение се осигурява от мерки на държавното регулиране.
В теорията на правото се наричат различни признаци на правото, повечето автори разграничават като:
- нормативност (законът установява определени правила на поведение);
- общообвързващи (за всички предмети);
- осигуряване от държавата (неспазването на правните норми води до настъпване на отговорност);
- обективен характер (право независимо от волята на отделните лица);
- формална сигурност (правните норми се изразяват под формата на законодателни актове);
- обезличаване (нормите на закона са адресирани до неограничен брой субекти);
- многократното действие на нормите на закона (нормите на закона са предназначени за многократно прилагане);
- последователност (законът е договорена, взаимосвързана структура).
Формите на изразяване на обективното право са: нормативен правен акт, нормативен договор, правен обичай и съдебен прецедент.
Нормативен правен акт е документ, който се приема от упълномощен държавен орган с цел установяване, промяна или премахване на върховенството на закона.
Нормативният договор е споразумение, което съдържа правила за поведение, които са задължителни за всички (т.е. върховенството на закона).
Правният обичай е набор от определени правила, които предписват строга линия на поведение в конкретни ситуации. Предпоставките за появата на правилния обичай са стабилността и многократното повторение на социалните отношения, които предизвикват определени стереотипи на поведение в индивида и масовото съзнание. Тези стереотипи стават източник на закон.
Съдебен прецедент е съдебно решение, влязло в законна сила по конкретно дело, което установява, изменя или отменя правните норми.
