За всяко дете е жизненоважно да има родители. По различни причини обаче това не винаги е възможно. Тогава можем да говорим за осиновяването на такова дете. Много често хората бъркат осиновяването и настойничеството.
Инструкции
Етап 1
Осиновяването е регистрация на бащинство или майчинство по отношение на дете от лица, които не са негови биологични родители. Например, ако родителите на детето са починали, изоставили са го или са били лишени от родителски права, тогава близки роднини могат да станат осиновители. След осиновяването детето става член на семейството на осиновителя. Осиновяването придобива постоянен статут и е почти невъзможно да се отмени. Когато детето бъде осиновено, в акта за раждане се вписва за новите му родители.
Стъпка 2
Настойничеството, за разлика от осиновяването, има временен характер и се въвежда за лица на възраст между 14 и 18 години, както и за хора, които са били ограничени от съда поради злоупотреба с хазарт или пристрастяване към алкохол или наркотици. Впоследствие съдът може да отмени своите ограничения, което ще доведе до прекратяване на настойничеството. Също така настойничеството се отменя, ако дадено лице достигне пълна правоспособност преди 18-годишна възраст (например при брак). Не се правят записи за въвеждането на настойничеството в документите на лицето.
Стъпка 3
За малолетни деца осиновяването и настойничеството се изключват взаимно. По този начин настойничеството може да бъде въведено, ако човек няма родители или осиновители или по някаква причина е лишен от родителски грижи.
Стъпка 4
Осиновителите придобиват всички права и задължения на родителите по отношение на осиновеното дете. Функциите на попечителя са ограничени до защита на правата и интересите на отделението, както и одобряване на сделки, направени от него, с изключение на малки домакински такива. Освен това по отношение на лица с ограничена правоспособност по съдебно решение поръчителят има право да получава заплати за тях, както и други доходи и да се разпорежда с тях в интерес на своето отделение.
Стъпка 5
При осиновяването лицето се счита за наследник на осиновителя. Това означава, че след смъртта си осиновеното дете може да претендира за собствеността на равна основа с други наследници. В същото време лицето, по отношение на което настойничеството е валидно, не може да иска наследството на настойника. Изключение правят случаите, когато едно лице и неговият синдик са близки роднини помежду си. В тази ситуация е възможно законно наследяване.
