При изучаването на различни клонове на правната наука често възникват трудности, свързани с неразбиране на същността на субективното право. Тази категория е една от най-важните в юриспруденцията. Субективните права са свързани със задоволяването на интересите на лица в конкретно единично правоотношение. Те не трябва да се бъркат с обективното право, което е сложна система от норми и правила на социалното поведение.
Субективното право в юриспруденцията се нарича мярка за възможно поведение, възложено на упълномощено лице и обезпечено чрез възлагане на задължения на други участници в правоотношението. Тук говорим за степента на допустимо поведение, което се реализира и придобива въз основа на обективния закон.
В хода на развитието на социалните отношения субективните права и задължения се появяват единично между двама отделни участници в социалното взаимодействие. С течение на времето се появяват едни и същи отношения между останалите членове на обществото, което поражда необходимостта от правно регулиране. От този момент нататък започва официалната дефиниция на върховенството на закона. Формализираната норма посочва с каква мярка за поведение са надарени субектите на правоотношения, кой от тях има субективни права и задължения.
Субективните права се реализират чрез извършване на определени действия от участници в правоотношения с цел получаване на облаги, по отношение на които е възникнало правоотношение. Субективното право на едно лице съответства на законовото задължение на другите. Субективното право се прекратява в случай на отказ от него или когато това право се прехвърли на други лица.
Този тип право получи такова име, тъй като субективното право е пряко свързано със задоволяването на нуждите на отделен субект. Освен това упражняването на това право зависи от субективната воля на дадено лице, от желанието му да извърши това или онова действие или да го откаже. Ако действията са законни, човек не може да бъде ограничен в рамките на разрешеното поведение, той има право да се ползва от предимствата, които се предоставят на това лице. Ако няма нужда от доброто, субективното право става без значение и не се реализира.
Като пример можем да посочим ситуация, когато човек, разочарован от действията на политически лидер, реагира на тях с политическа пасивност и отказ да участва в избори. С други думи, тук говорим за отказа да се упражни правото на глас. Субективното право в този случай става без значение за носителя на правоотношения.
