Актът е действие. Гражданският акт предполага действията на гражданите по отношение един на друг, публични и държавни институции въз основа на международното и държавното право. Това също са събития, които засягат възникването, промяната или прекратяването на правата и задълженията на гражданин. Например пълнолетие, ставане на гражданин, придобиване на правоспособност или загуба на правоспособност, промяна в семейното положение и т.н.
Най-важните действия и събития в живота на човек подлежат на задължителна държавна регистрация. Тези събития и действия се наричат актове на гражданско състояние. Функциите по регистрация се извършват от специални органи за регистрация на актове за гражданско състояние (ZAGS). Основните са: регистрация на раждане и присвояване на име, регистрация на брак и регистрация на смъртта на гражданин.
Прави се съответно вписване за държавната регистрация на акт в специални актови книги и на негова основа се издава удостоверение със строго установена форма. Одобряването на единни образци на документи, процедурата и условията за регистрация на актовете се извършват под юрисдикцията на Министерството на правосъдието на Руската федерация. В бъдеще, ако възникнат спорни ситуации между страните, които изискват промени или корекции в акта за гражданско състояние, тези процедури са възможни само въз основа на съдебно решение.
С регистрацията на акт за гражданско състояние гражданинът е надарен със съответните права и задължения. Важно е да се подчертае, че промяната и определянето на новия статут на гражданин не е влизане в определени граждански отношения, новият статус се появява едва след официална държавна регистрация. Като пример, във връзка с промените в законите в посока на по-голяма свобода на индивида, можем да разгледаме „граждански“бракове. Мъж и жена, които решат да живеят заедно, няма да имат правата и задълженията към държавата и помежду си, докато не узаконят отношенията си в службата по вписванията. По-специално „съпрузите извън общото право“не са законно наследници на имуществото на другия, освен ако това не е предвидено в специални нотариално заверени документи.
Също така, биологичната смърт на човек не е в основата на възникването на правото на наследяване на собствеността му от роднини. Това право идва само от датата на регистрация на смъртта на гражданин в службата по вписванията и извлечението от "Свидетелство за смърт" от установената форма.