Някои неща наскоро бяха забранени, но с течение на времето социалните нагласи се промениха и това, което преди време се смяташе за неморално или дори престъпно днес, се третира като норма. Преходът от забрана към пълно приемане се нарича легализация, която може да засегне всички аспекти на обществения живот.
Думата "легализация" има много многостранно значение. Най-често се използва във връзка с премахването на забраната за определени социални действия, които преди това са попаднали под табу. И така, от 90-те години на ХХ век започва цяла ера на легализация на забранени преди това дейности, чиято забрана се дължи на морални догми или държавна идеология.
В същото време избелването на даден процес не винаги е отрицателно. Например, легализацията на класа частни предприемачи, която преди това беше забранена в СССР, не е разрушителна за обществения живот, докато легализацията и варосването на проституцията в някои страни по света и до днес остава много спорен въпрос дори в рамките на обществото на тези страни.
Легализацията или публичното приемане на забранени досега движения, социални групи или наркотици винаги е свързано със значителна промяна в общественото съзнание, в противен случай самото общество би се противопоставило на такива промени. Например, преди легализирането на гей браковете или евтаназията в европейските страни, обществото на тези държави в продължение на няколко години беше подложено на масивна индоктринация под формата на социална реклама, пропаганда в изкуството и киното, дебати в популярни дискусионни предавания и масивни идвания аутове на популярни звезди от поп или шоу бизнеса.
Правният аспект на легализацията като премахване на ограниченията на лумпенизирани преди това групи от населението или социални движения е второстепенен и на първо място винаги е условно доброволното приемане на тези групи от широки слоеве общество. В края на краищата, ако в средата на 19 век, например, в Англия се опитаха да легализират проституцията, тогава идеята щеше да претърпи очевиден провал поради неподготвеността на високоморалното английско общество от онова време за подобни промени.
Легализация в националното и международното право
Процесът на легализация и легализация също е необходим в правната система. Преди документът да влезе в сила, той трябва да премине през период на одобрение, т.е. легализация. Законопроектите, изготвени от парламентите, нямат ефект до процеса на приемането им от мнозинството от парламентаристите, на които избирателите са делегирали самото право да одобряват, т.е. да легализират законопроекти. След разискване и разглеждане (четене) документът се приема с мнозинство. От този момент нататък тя е законна и подлежи на универсално спазване. Същото се отнася и за международните договори, когато документът е ратифициран, тоест той е легализиран от националното правителство и придобива законна сила на територията на цялата държава. Самата дума „легализация“има латински корени и буквално е преведена на руски като „законна“.
Легализация в търговията, фармацевтиката и хранителната промишленост
Използването на добавки, лекарства и някои продукти подлежи на задължително сертифициране. Сертификатът за съответствие в този случай ви позволява свободно и без ограничения да разпространявате стоки на територията на държава или регион, тоест прави обращението му законно и законно. Дори тези вещества, които не представляват опасност за живота, не могат да бъдат в свободно обращение на националния пазар, докато не се получи заключение за тяхната безопасност. Законността в този случай се постига чрез съответствие на състава с параметрите, посочени в законите на страната. Като се съобразява с тях, продуктът става легален, тоест разпространението му е разрешено от закона. С прости думи, легализацията е често срещано разрешение.
