Като се обърне към съда с искове срещу другата страна, едно лице получава статута на ищец. Настоящото законодателство го дарява с редица права, с които е важно да се разпорежда правилно по време на процеса.
Какви са имената на страните в процеса
В повечето граждански и търговски дела страни по спора са ищецът и ответникът. Гражданските ищци и ответници могат да участват и в наказателно производство в рамките на искове за обезщетение за вреди, причинени от престъпление. Ищецът и ответникът са посочени като страни в рамките на иска, т.е. когато има спор за правото. В други категории дела страните могат да бъдат посочени по различен начин. Така че взискателят и длъжникът участват в производството на поръчката. В случаите, произтичащи от публичноправни отношения и специални производства, инициатор на жалбата пред съда е жалбоподателят.
Ищецът е лице (юридическо или физическо), което се обръща към съда за защита на своите нарушени, оспорени или непризнати права или интереси. Също така ищците включват тези, в чийто интерес се предявява иск от трети страни. От своя страна ответниците са тези, към които са адресирани исковете.
В рамките на един спор могат да бъдат както няколко ищци, така и 2 или повече ответници. Това се нарича процесуално съучастие. Например един ищец може да съди няколко ответника наведнъж. По същия начин множество ищци могат заедно да предявят иск срещу един ответник.
Какви права има ищецът
Преди началото на процеса съдът обяснява на страните правата и задълженията. След това съдът трябва да се увери, че тяхното съдържание е ясно на страните и не се нуждае от допълнителни разяснения.
Ищецът, като страна по делото, има редица процесуални права. Така че той може да промени предмета и основанията на иска, да го откаже или да увеличи или намали иска. Промяната в предмета на иска ще се осъществи, когато същността на претенцията се промени значително. Например първоначалните изисквания за събиране на дългове се заменят с прехвърляне на собственост. Основанията за иска се променят във връзка с преразглеждането на аргументите, на които исковете първоначално са били обосновани. В същото време самите изисквания остават непроменени.
Ищецът може да инициира сключването на приятелско споразумение между страните. Под него се разбира документ, в който страните определят процедурата за уреждане на взаимни вземания. От момента, в който съдът одобри мировото споразумение, производството по делото се прекратява.
Ищецът има и много други права. Той може да се яви лично в съда или чрез свой представител, да даде устни или писмени обяснения по същността на спора, да подаде молби и оспорвания, да представи доказателства и да участва в техните изследвания. По отношение на получаването на нови доказателства ищецът може да повдигне въпроса за искането си от съда. Освен това ищецът има право да се запознае с всички материали по делото и да направи извлечения и копия от тях, включително с помощта на технически средства.
Ако ищецът не е съгласен с решението, то той освен това има право да го обжалва в производството по обжалване и касация, както и да търси неговата ревизия по друг начин, установен от закона.
