Най-високата мярка за неотклонение в съответствие с действащото наказателно-процесуално законодателство е задържането под стража. Тази мярка може да бъде наложена от съда за заподозрени и обвинени в извършване на престъпления от определени категории, както и в други изключителни случаи.
Наложени са мерки за неотклонение на заподозрени, обвинени в извършване на престъпления за периода до присъдата на съда. Най-високата мярка за неотклонение е задържана под стража, изключителното право на назначаване на която е дадено на съда. Общото правило определя, че тази мярка за неотклонение може да бъде избрана само при извършване на престъпления, за които може да се наложи лишаване от свобода за период от повече от три години. Дори в този случай съдът трябва да заключи, че е невъзможно да се определи друга, по-лека мярка за неотклонение за периода на разследване, разследване, съдебен процес. В същото време съдебното решение, формализиращо целта на тази мярка, не може да бъде неразумно, то трябва да съдържа препратки към конкретни обстоятелства (например резултатите от оперативно-издирвателни дейности), послужили като причина за такова решение.
Изключителни случаи на назначаване на ограничение на капитала
В някои случаи най-високата мярка за неотклонение може да бъде наложена от съда дори по подозрение, обвинение в извършване на неправомерно действие с малка тежест, отговорността за което не достига три години затвор. Тази опция е възможна в случаите, когато не е било възможно да се установи самоличността на заподозрения или обвиняемия, както и при липса на постоянно място на пребиваване в Руската федерация. Освен това назначаването на задържане е възможно в случай на незадоволително поведение на такова лице, което означава нарушение на предварително назначена превантивна мярка, бягство от съдебни и разследващи органи. Ако такава мярка е наложена на непълнолетно лице, тогава той трябва да бъде заподозрян, обвинен в тежко, особено тежко престъпление (в изключителни случаи се допуска затвор за престъпление със средна тежест).
Процедурата за назначаване на смъртно наказание
Превантивна мярка под формата на задържане се назначава от съдия само ако има съответна молба от следовател, служител по разследването. Тези длъжностни лица са длъжни да обосноват писмено необходимостта от избора на тази конкретна мярка, да предоставят доказателства в подкрепа на своите аргументи. Въпросът за налагане на превантивна мярка се решава в отделно съдебно заседание, на което задължително се води заподозреният или обвиняемият. Когато разглежда петиция, съдията може да я уважи или да откаже да наложи тази мярка. Във втория случай съдът може самостоятелно да разпореди домашен арест или гаранция.
