Депортацията, преведена от латински, звучи като изгнание. Днес депортацията е принудително експулсиране на чуждестранен гражданин от страната. Функциите на депортацията принадлежат на Федералната миграционна служба на Русия.
Инструкции
Етап 1
Депортирането в съвременния живот съвсем не е рядко явление; на него са подложени известни престъпници или други лица или техни групи, които поставят под съмнение концепцията за безопасността на останалите граждани на страната. В същото време депортирането може да се извърши и ако лицето има всички права и задължения на територията на дадената държава на пребиваване, т.е. е негов напълно законен гражданин. Това обаче е по-скоро изключение, отколкото правило, тъй като в съответствие с всякакви конвенции и закони самата концепция за депортиране нарушава правата на човека. Невъзможно е да се депортират, както и да се лишат от гражданство руснаци в Русия; тази мярка е приложима само за чужди граждани.
Стъпка 2
Депортирането се отнася за чуждестранни граждани, които по един или друг начин са нарушили правата за влизане, престой или регистрация в държавата, която временно ги е приютила. От това може да се заключи, че това въздействие е вид административно наказание, когато човек е принуден да напусне държавните граници доброволно или под ескорт.
Стъпка 3
В Русия понятието за депортиране се регулира от определен закон, който говори за процедурите за престой на чужди граждани. В съответствие с официалните документи граждани, чийто официален период на престой в страната е изтекъл, или тези, които са загубили официално валидните си документи поради нулирането им, подлежат на депортиране. Такива хора трябва да напуснат страната в рамките на петнадесет дни от момента на събитието.
Стъпка 4
По правило официално решение за депортиране на гражданин на определена държава се взема в съда, до този момент лицето е задържано в държавни упълномощени институции. Интересното е, че изгнаникът е лишен от правото да влезе отново в Русия за срок до пет години и колкото по-сериозно е извършеното от него престъпление, толкова по-значимо може да бъде наказанието. Законът обаче предвижда и процедурата за обжалване на решението за депортиране, която недоволният може да подаде в рамките на 10 дни от датата на приемане на такова решение от съда.
Стъпка 5
Според вътрешното законодателство бежанци и други лица, нуждаещи се от закрила и подслон, както и тези, които са отправили такова искане за периода на разглеждане на молбата им, не могат да бъдат обект на депортиране. Длъжностни лица като консули и дипломати не подлежат на депортиране.
Стъпка 6
Депортирането не е евтино, поради което в съответствие със закона разходите за експулсиране се поемат официално от наказаното лице или неговото консулство в страната и ако нито едното, нито другото не е възможно, тежестта на отговорността се поема от държавата, която е крайната дестинация на скитащия …
