Договор за залог е споразумение, при което едната страна (заложният кредитор) има право да възстанови загубите си за сметка на имуществото (предмета на залога) на другата страна (залогодателя), в случай че длъжникът не изпълни неговите задължения.
Инструкции
Етап 1
Залогът, заедно с конфискация, банкова гаранция и депозит, е средство за осигуряване на изпълнението на задълженията. Залогът възниква по силата на договора и е неразривно свързан с основното задължение. Недействителността на основното споразумение води до недействителност на договора за залог. Отличителна черта на това споразумение е, че както самият длъжник, така и всяко друго лице може да действа като залог. Всяко имущество (с изключение на вещи, иззети или ограничени в обращение), имуществените права могат да бъдат предмет на залог. Основното е, че ипотекираното имущество би могло изцяло да покрие евентуални загуби в случай на неизпълнение на основния договор (както основни загуби, така и загуби). Искове, които са неразривно свързани с личността на залогодателя, по-специално искове за обезщетение за вреда за здравето, издръжка и др., Не могат да бъдат предмет на залог.
Стъпка 2
След сключването на договора за залог, заложеното имущество може да бъде прехвърлено на залогодателя или да остане във владение на залогодателя. Залогодателят може да използва заложеното имущество през целия срок на договора. Възможно е дори да се продаде ипотекираният имот на трета страна, ако това е предвидено в договора.
Стъпка 3
Договорът за залог се сключва в писмена форма. Ипотеката на недвижим имот подлежи на нотариална заверка. Текстът му задължително трябва да посочва предмета на залога, пазарната му стойност, както и препратки към задължението, което е обезпечено със залога (неговата същност, размер и срок на изпълнение). Необходимо е също така да се посочи коя от страните по договора ще има ипотекираното имущество.
Стъпка 4
Подновяването (подновяването) на договора за залог е възможно, когато предметът на залога се промени, срокът на първоначалното споразумение изтича (при условие, че е сключен за определен период), ако една от страните му бъде заменена (например, залогодател, ако той и длъжникът не съвпадат в едно лице). Последващият договор за залог трябва да бъде във формата, в която е сключен първият договор. Основните условия на първоначалния договор трябва да останат непроменени, но страните имат право да направят корекции, свързани с промени, настъпили по време и атмосферата на сключването му. Само след постигане на съгласие по горните въпроси е възможно преиздаването на договора за залог.
