Събирането на дълга от кредитора от учредителя създава много трудности. Най-големият проблем е установяването на правно значими факти и подборът на доказателства с цел налагане на субсидиарна отговорност на члена на юридическото лице или директора.
Инструкции
Етап 1
Съгласно параграф 3 на член 56 от Гражданския кодекс на Руската федерация, участник или основател на компания не носи отговорност за задълженията на това юридическо лице (LE) със своето имущество. Но ако несъстоятелността (несъстоятелността) на юридическо лице е причинена от лице, което може да определи действията му, а такова може да бъде участник, учредител, собственик на имуществото на компанията, тогава ако имуществото не е достатъчно за изплащане на задължения, такива човек може да носи отговорност за задълженията на организацията …
Стъпка 2
Условията за привеждане на учредителя към субсидиарна отговорност за задълженията на юридическото лице са както следва:
1. Той трябва да има правото да определя действията на юридическото лице или да дава задължителни за него указания.
2. Той трябва да извършва действия, които ще докажат способността му да влияе върху дейностите на обществото.
3. Трябва да се докаже връзката между използването от учредителя на неговите права и обявената несъстоятелност (несъстоятелност) на юридическото лице.
4. Имуществото на юридическото лице не е достатъчно за изплащане на кредиторите.
Стъпка 3
Единствената възможност за събиране на дълга от основателя е да се обърнете към съда. В практиката на прилагане на нормата за субсидиарната отговорност най-големият проблем е доказването на вината на учредителя в несъстоятелността на предприятието. Най-често съдът отказва да удовлетвори иска на кредитора поради липса на доказателства за вина.
Стъпка 4
Доказателство за вината на основателя в несъстоятелност може да бъде заключението на Федералната служба на Русия за финансово възстановяване и несъстоятелност (FSFR на Русия). Това становище трябва да съдържа потвърждение, че по делото за несъстоятелност на компанията има признаци на умишлен фалит. Но не всеки съд ще вземе предвид и този документ.
Стъпка 5
Съгласно член 196 от Наказателния кодекс на Руската федерация умишленият фалит е престъпление. И само ако в рамките на наказателното дело е доказан фактът на умишлено довеждане на предприятието до фалит, основателят, признат за виновен, може да бъде привлечен към субсидиарна отговорност.
