Нотариусите като част от закона се появяват през 7 век. Тази индустрия обаче се е развила по много специфичен начин, превръщайки се или в много почитан бизнес, или не. Вероятно точно в тази връзка нотариусите внимателно пазят бизнеса си и до днес и поради това някои дори доста специфични понятия, като „депозит на нотариус“, не са известни и разбрани от широката общественост.
Нотариусът по естеството на дейността често действа като посредник между завещанието и изпълнителите или наследниците, както и между кредитора и неговия длъжник. В същото време медиаторът често се призовава да уреди в рамките на задълженията и правната рамка конфликт, който може да съществува между посочените лица.
Парите на някой друг
Например двама граждани сключват договор за заем и (макар и не непременно) по това споразумение, ако кредитополучателят не изпълни условията на споразумението в срок, се начислява неустойка върху остатъка от дълга, т.е. парична санкция. След известно време кредиторът попада в злополука и губи дееспособността си (намира се в кома, страда от амнезия и др.), Не може да изпълни нарежданията относно веднъж издадения заем в това състояние, но задълженията на длъжника не са отстранен, което означава, че кредитополучателят е какъв-по този начин, той е длъжен да върне парите на кредитора и точно в определеното време. Изходът е да се свържете с нотариус.
В тази ситуация длъжникът плаща сумата на дълга в депозита на нотариуса, като предоставя договор за заем и декларация, в която посочва, че кредиторът е в недееспособност, предписва размера на дълга към датата на съставяне на заявлението и информира, че превежда точно тази сума като плащане по заема на нотариуса за съхранение.
Депозит може да бъде направен, дори ако заемодателят умишлено се крие от кредитополучателя или местоположението му не е известно.
Нотариусът приема документите и сумата, която се изпраща по специална банкова сметка, в договора за заем се прави бележка, че задълженията на заемодателя са изпълнени изцяло или частично (в зависимост от депозираната сума) на посочената дата. След това нотариусът уведомява заемодателя, че парите са дошли от кредитополучателя и се държат в депозита на нотариуса.
По този начин на практика депозитът на нотариус е пари или ценни книжа, които се приемат от нотариус от едно лице за прехвърлянето им на друго в съответствие с определено споразумение.
Запазване на депозит
Нотариалните услуги не са безплатни, като правило декораторът получава определен процент от цялата сума, приета за съхранение като такса.
Нотариусът няма право да пази парите, защото законът предвижда, че той може да приема документи само от граждани, всичко останало трябва да се съхранява в сейф.
Кредиторът може да получи парите си по всяко време преди изтичането на периода на съхранение, като представи договор за заем, писмо от нотариус и документи за самоличност.
Нотариусът няма право да се разпорежда с депозита, но срокът за съхранение на сумите в банката не е неограничен. Законът предвижда, че след изтичане на срока за съхранение на пари, които не са били поискани от кредитора, цялата сума става собственост на държавата и се превежда от банката в бюджета.
