Повечето разногласия в отношенията между работодателя и служителя са заплати. За повечето хора заплатата е основният източник на доходи, а за работодателите е съществена позиция в разходите за персонал. Работодателят трябва правилно да обоснове и формализира приспадането на заплатите, в противен случай той може да носи административна отговорност.
Инструкции
Етап 1
Работодателят може да задържи заплатата на служителя само в три случая: - ако удръжките от заплатите са задължителни;
- удръжките се извършват по инициатива на работодателя;
- удръжките се извършват по инициатива на служителя.
Стъпка 2
Задължителните удръжки включват данък върху доходите на физически лица и удръжки, предвидени в заповедите за изпълнение. Удръжките по инициатива на работодателя се извършват в случай, че служителят не е изработил аванса си, който вече му е бил даден, или на служителя са изплатени допълнителни пари поради грешки при броене.
Стъпка 3
Удържането се извършва от работодателя и трябва да бъде отразено в ведомостта за заплати. Работодателят е длъжен да уведоми писмено служителя за причините за забавянето и неговия размер. Формата на ведомост се одобрява от ръководството, като се вземат предвид мненията на представители на органа на служителите на компанията.
Стъпка 4
В бележката трябва да се посочи точната основа за приспадане от заплатата. Ако е необходимо, трябва да прикачите документ, който потвърждава грешката или факта на издаване на неработена заплата. Ако работодателят би претърпял някаква вреда, тогава е необходимо да се провери и определи размерът на причинената вреда.
Стъпка 5
Липсата на възражения на служителите се формализира чрез посочване на точките „не възразявам“, „разрешавам“и др. върху съответните документи. В заповедта за приспадане не трябва да се посочват щети, които надвишават средните месечни доходи на служителя. Ако приспадането от заплатата се извършва съгласно изпълнителния документ, тогава не може да се удържат повече от 50% от заплатата на служителя.
