Личният запис е един от основните документи, съставляващи личното досие на служителя. Личният лист съдържа информация за служителя: биографични данни, образование, семейно положение, участие в избрани органи. Понякога вместо личен лист отделите по човешки ресурси използват въпросник, но въпросите в него, като правило, са подобни на колоните в личен лист.
Инструкции
Етап 1
Личният лист се попълва в един екземпляр и на ръка от самия служител при кандидатстване за работа. Листовката не трябва да съдържа корекции и петна. След удостоверяване на посочените данни с личен подпис, служителят изпраща личен лист за подписване на служител от службата по персонала.
Стъпка 2
Служител на отдела за персонал проверява автентичността на посочените данни, като проверява за това с документите, предоставени от служителя. Нает служител трябва да представи следните документи: паспорт, трудова книжка, диплома, военна книжка. Също така, ако е необходимо, могат да се представят документи за съществуващи изобретения.
Стъпка 3
На личния лист се присвоява регистрационен номер, който ще бъде и номерът на личното досие на служителя.
Стъпка 4
В графата "образование" трябва да се използват стандартни формулировки: първично, непълно средно, средно, специализирано средно, непълно висше, висше.
Стъпка 5
В графата „Семейно положение“формулировката трябва да съответства и на общоприетите: женен (женен), разведен (а), вдовец (вдовица), неженен (неомъжена). В същата колона са изброени всички членове на семейството, живеещи със служителя, като се посочва степента на връзка (баща, майка, съпруг, съпруга, син, дъщеря). Фамилията, името и бащиното име на всеки член на семейството трябва да бъдат посочени поотделно, както и годините на раждане - също за всеки член на семейството.
Стъпка 6
В колоната „Работа, извършена от началото на трудовата дейност“се въвеждат данни въз основа на информацията, посочена в трудовата книжка, подадена от служителя.
Стъпка 7
Колоните на личния лист, съдържащи въпроси, за които се предполага, че отговорът е отрицателен, се попълват, без да се повтаря самият въпрос. Тоест в графата „престой в чужбина“трябва да се напише „не беше“, а не „не беше в чужбина“. Или в графата „степен“е необходимо да напишете просто „нямам“вместо „нямам степен“.
