Познаването на вашите права помага да общувате с работодателя, който понякога иска да спести пари от труда на обикновен служител и попълва споразумение за сътрудничество в своя полза. Важно е да знаете как графикът за смяна се различава от заетостта на непълен работен ден.
Заетост на непълно работно време
Работата на непълно работно време е работа, която не изисква човек да използва целия си работен ден. Пример за такава работа може да бъде висококвалифициран работник, изпълняващ по-проста работа, която не изисква специално образование.
Подпунктите на заетостта на непълно работно време са: скрита безработица и неволна заетост на непълно работно време.
В случай на скрита безработица се прилага принципът на сезонна или временна работа. В този случай, въпреки факта, че лицето работи, той не получава никакви обезщетения, предписани от държавния закон, и не може да се надява да продължи да работи.
Неволното наемане на непълно работно време означава работа на постоянна основа, но без възможност за пълноценно отработване на работния ден. Тази ситуация възниква поради липсата на работни места, ако е възможно, опростете работата и наемете някой друг за част от работното време.
Работа на смени
Сменният график е пълноценен работен график, при който работното време може да варира в различните работни дни. Обикновено работата на смени се използва във фабрики и предприятия, които не могат да спрат работния процес. Примери също биха били работата: в болница, на железопътна линия.
Разрешението на предприятието да използва график за смяна е посочено в законодателството със специална клауза и има редица ограничения в сравнение с редовния работен ден. Графикът за смяна предвижда ограничение на броя на работните часове на седмица, не трябва да има повече от 40. Работата на две смени подред е строго забранена.
Като цяло такъв график не се различава от нормалната работа. Служителят има право на предвидените от закона обезщетения, а също така получава надбавки при работа в нощни смени. Най-често служителите се припокриват с времето си, тоест поемат работа, преди смяната да я напусне. Основното законодателно изискване по отношение на графиците за смяна е да се направи максималната почивка между работните смени, да се разпредели един почивен ден на всеки 5-7 дни и също така да се запознае служителя с графика на смените месец преди влизането в сила на графика.
Законодателството не регламентира продължителността на смяната, този въпрос се решава от работодателя, ограничението се налага само върху категорията на хората с увреждания. Струва си да се помни, че работата само през нощта, например като пазач, не може да се прехвърля. Правенето на такава работа е разделяне на работния ден на части.
