При общуването с подчинен ще бъде оптимално да се спазва правилото на златната среда. От една страна, не трябва да се допуска запознаване. Във всякакви бизнес отношения има йерархия, подчинение, а на работното място има набор от отговорности, които вие сте длъжни да изисквате от своите подчинени. От друга страна, унижението на вашия служител е неприемливо, дори ако той по същество греши.
Необходимо е
спазване на стандартите за бизнес етикет и общоприетите норми на учтивост
Инструкции
Етап 1
Първото нещо, което всеки мениджър трябва да разбере добре: правилото „Аз съм шефът - ти си глупак“е порочно. Всяко искане, искане и т.н. трябва да бъде мотивирано.
В същото време „това е ваша отговорност“или „не отговаря на корпоративните изисквания“служи като достатъчно основание, но при условие, че наистина е включено и не отговаря.
Ако служителят е доказал, че грешите в нещо, не е срамно да го признаете. Срамно е да апелираш към подчинението, осъзнавайки, че грешиш.
Стъпка 2
Основният въпрос за мнозина е как да се обръщат един към друг: „вие“или „вие“. Тук трябва да разберете, че традицията да се обръщате към подчинените с помощта на „вие“и по име, когато изисквате отговор „вие“и име и бащино име, е наследена от партийно-съветския апарат (и тя се приема и от настоящите служители), не принадлежи на най-добрите.
Ако компанията е приела призив към „вие“, тогава трябва да разговаряте с подчинени, но преминаването към „вие“е допустимо само взаимно. Така че, обичайно е, по-специално, в руските подразделения на западни компании: те се обръщат към шефовете, използвайки името „вие“, но те не знаят неговото бащино име като ненужно. Изключение е само ако самият служител не се чувства добре.
Стъпка 3
Неприемливо е да повишавате гласа си до подчинен. Същото важи и за обидите.
Дори сравнително безобидни сравнения в духа на „качество на работа от студент до студент“трябва да се въздържат.
Ако работата трябва да бъде преработена, служителят сам ще направи съответните заключения; достатъчно е да му посочите какво обективно не е наред.
