Всеки служител, който е работил по трудов договор, при уволнение е длъжен да плаща за всички дни на неизползвана ваканция. Годишният платен отпуск е 28 календарни дни според трудовото законодателство. В някои случаи ваканцията може да бъде по-голям брой дни, например при работа в трудни и опасни условия, при работа в Далечния север и еквивалентни територии, с непълнолетни служители и т.н.
Инструкции
Етап 1
Изчисляването на броя дни на неизползвана ваканция се извършва в съответствие с действителния период на работа, през който ваканцията не е била използвана.
Стъпка 2
Ако служителят е работил по-малко от 1 месец, компенсацията за отпуск не се изплаща.
Стъпка 3
Служителите, работещи на срочен или временен договор, получават 2 дни отпуск за всеки отработен месец.
Стъпка 4
Тези, които напуснат, след като са работили в предприятието в продължение на 11 месеца, трябва да получат обезщетение за цялата ваканция, т.е. за 28 календарни дни, освен ако условията на труд не предвиждат друго.
Стъпка 5
Ако служител напусне, без да работи една година, тогава броят на ваканционните дни трябва да бъде разделен на 12 (28: 12 = 2, 33) и умножен по броя на изцяло отработените месеци. Ако последният работен месец е отработен за по-малко от 15 дни, тогава обезщетението за този месец не се изплаща. Ако повече от 15 дни, тогава се изплаща обезщетение за целия месец.
Стъпка 6
В случаите, когато служител е взел ваканция за своя сметка за повече от 14 календарни дни, обезщетението не се изплаща за целия месец, т.е. един месец се изхвърля от изчислението.
Стъпка 7
Начисленията за неизползвана ваканция се правят въз основа на средния доход за 12 месеца или за действителния период на работа. Сумата за изчисляване на средната печалба включва само спечелените пари, от които е удържан данък върху доходите. Плащанията, получени по социални помощи, не се включват в изчисляването на средните доходи.
