При прекратяване на трудовия договор всеки служител трябва да получи обезщетение за онези почивни дни, които не е използвал. Това условие е посочено в член 127 от Трудовото споразумение на Руската федерация. Но за да определите размера на плащането, първо трябва да го изчислите.
Инструкции
Етап 1
За всяка отработена година служителят има право на поне 28 календарни дни отпуск. Този брой може да се увеличи, ако работното място се намира в Далечния север или еквивалентни райони. Допълнителен отпуск се дава и на служителите, които работят в опасни и вредни условия на труд. От това следва, че за всеки месец работа на служителя се осигуряват 2,33 дни отпуск (28 дни / 12 месеца).
Стъпка 2
Обезщетението се изчислява въз основа на средната дневна заплата. За изчислението се взема средният брой дни в месеца - 29, 4. На първо място, съберете всички плащания, начислени на служителя за отработените часове. Разделете полученото число на 12 месеца (ако годината е напълно разработена) и на показателя 29, 4.
Стъпка 3
Полученият брой ще бъде средната дневна заплата. Сега умножете този показател по броя на ваканционните дни, които служителят не е използвал. Получената сума трябва да бъде изплатена на служителя като компенсация при уволнение.
Стъпка 4
Когато изчислявате трудовия стаж, имайте предвид, че дните, когато служителят е бил в отпуск без заплащане, могат да бъдат включени в трудовия стаж само ако броят им не надвишава 14 дни.
Стъпка 5
Ако служителят не е изпълнил цял месец, закръглете цифрата. Тоест, ако според разписанието той действително е присъствал на работа 14 дни, месецът се изключва от трудовия стаж.
Стъпка 6
Платете сумата на обезщетението в деня на уволнението. В случай, че служителят отсъства от работа този ден, изплатете му, когато дойде за трудова книжка.
Стъпка 7
Когато изчислявате ваканционни дни, вземете предвид факта, че можете само да закръглите показателя. Тоест, ако според изчисленията той има право на 17, 3 дни ваканция, вземете това число за 18 дни.
