Лицата, навършили осемнадесет години, имат право да получат допълнителна работа на мястото на основно производство или при друг работодател. Вътрешните или външните работни места на непълно работно време се извършват в свободното им време от основната работа. Дори ако служителят получи непълно работно време в своята организация, заедно с трудов договор за основната работа, е необходимо да се изготви договор за непълно работно време.
Необходимо
- - две форми на трудов договор;
- - печатът на предприятието.
Инструкции
Етап 1
Няма одобрена форма на трудов договор на непълно работно време, сключен за определен период (срочен трудов договор) или за неопределен период. Но има основни моменти, които трябва да бъдат отразени в договора.
Стъпка 2
Заглавието посочва номера на трудовия договор, населеното място, където е съставен, и датата, на която е съставен. След това са изброени страните, между които е сключен договорът. Страната в предприятието, независимо от формата на собственост, се представлява от ръководителя, упълномощен да сключва такива споразумения. А страната на служителя е човекът, който е нает на непълен работен ден.
Стъпка 3
„Общите разпоредби“и „Предмет на споразумението“отразяват непременно, че работата за служител е работа на непълен работен ден. Тук се определя в кой отдел (структурно звено, работилница и т.н.) и за каква длъжност е приет служителят, до местоположението на работното му място. В същата част от договора е необходимо да се уточни за колко време се сключва трудовият договор: определен или неопределен. Определя се и датата, от която служителят трябва да започне работа, а за срочни договори се посочва и датата на прекратяване на договора.
Ако за работника или служителя е определен изпитателен срок по договора, тогава всички условия за това събитие са предписани и в „Общи разпоредби“и „Предмет на договора“
Стъпка 4
Правата и задълженията на работника и работодателя са отразени в съответните отделни части на договора. Правата и задълженията описват с какво служителят и работодателят трябва да се съобразяват, какво имат право да изискват, в съответствие с това какво и как могат да действат, какво могат да претендират. Както служителят, така и работодателят трябва да бъдат отбелязани, че имат право да изменят и прекратяват договора в съответствие с условията на трудовото законодателство.
Стъпка 5
Трудовият договор на непълно работно време задължително трябва да включва такива части като „Работно време и часове за почивка“. „Работното време“посочва продължителността на работната седмица и ежедневната работа, броя на дните от работната седмица и почивните дни. Графикът на работния ден (начало, край, почивка) се определя незабавно и се определят условията за използване на следващия отпуск и отпуск без заплащане.
Стъпка 6
Неразделна част от трудовия договор са "Условията за възнаграждение", в които се посочва от какво се състои заплатата на служителя (заплата или тарифна ставка), размера на установената официална заплата (тарифна ставка), в зависимост от заплатата (тарифна ставка) за пълно работно време. Ако се предоставя, се посочва компенсация за упорита работа и работа с вредни и (или) опасни условия на труд, допълнителни плащания, стимулиращи плащания или надбавки. Тази част също така определя честотата, периода и срока на изплащане на заплати и обезщетения за отпуск; изброява къде и какви приспадания се правят от доходите (данъци, осигурителни плащания).
Стъпка 7
В договора се посочват условията, които определят естеството на работата (пътуване, път или друго). Трудовият договор може да включва допълнителни части и заключителни клаузи, свързани с непълно работно време на служител. В края на договора трябва да посочите подробностите за страните. Регистрацията на трудов договор на непълно работно време завършва с факта, че служителят и работодателят слагат подписите си върху два екземпляра от договора. И двете споразумения са подпечатани с печата на организацията. На копието на работодателя служителят оставя информация, че е получил копието си от договора в свои ръце.
