Работата извънреден труд по време на работното време на смени може да бъде формализирана под формата на извънреден труд или нередовно работно време. Плащането за такава обработка зависи от нейния вид, определен от споразумението между служителя и работодателя.
Руското трудово законодателство предвижда два вида обработка, които се различават не само по дизайн, но и по отношение на заплащането, както и други гаранции, предоставени на служителя. Така че, в случай на случайно участие в работа извън смяната, извънредният труд трябва да бъде формализиран. Ако работодателят има системна нужда от обработка на конкретен служител, тогава се съставя нередовен работен ден, състоянието на който е фиксирано в текста на трудовия договор или в допълнително споразумение. Проблемът е отсъствието на концепцията за системно участие в допълнителна работа в Кодекса на труда на Руската федерация, която позволява на работодателите в почти всички случаи да формализират извънредния труд, като установяват нередовно работно време, което е по-полезно за организациите от икономическа гледна точка изглед.
Как се плаща извънредният труд?
За служителя най-изгодният вариант е да се третира периодичната извънредна работа като извънреден труд. В този случай организацията издава заповед за привличане на служител към посочената работа, която трябва да бъде заплатена в един и половина размер за първите два часа (след всяка смяна) и двойно за следващите часове. При желание служителят може да не получи посоченото парично възнаграждение за извънреден труд, но да го замени с допълнителна почивка. В този случай продължителността на посочената допълнителна почивка не трябва да бъде по-малка от времето за обработка. Горните заплати са минималните, вътрешният документ на организацията, размерът на плащанията за извънреден труд може да бъде увеличен.
Как се заплаща обработката при нередовно работно време?
Нередовното работно време обикновено е заложено в трудовия договор на организацията със служителя, тъй като извънредният труд при този режим е систематичен, той се дължи на естеството на конкретната работа. Ето защо трудовото законодателство не предвижда увеличени гаранции за служителите, които извършват трудова дейност в този режим. Допълнително заплащане не се начислява на служители с нередовно работно време, но те имат право на допълнителен годишен отпуск, чиято минимална продължителност е три календарни дни. Споменатият отпуск трябва да бъде платен и от работодателя, което е определено обезщетение за такъв работен график.
