Разделът за адресите и данните на страните е задължителна част от всеки договор, допълнително споразумение и всеки друг документ, регулиращ търговските отношения на контрагентите. Те също трябва да бъдат включени във фактурите. Взаимните споразумения на страните зависят от правилността на попълването на данните: поради поне една грешна буква или цифра плащането просто няма да работи.
Необходимо
- - хартия;
- - компютър;
- - достъп до Интернет;
- - учредителни и банкови документи.
Инструкции
Етап 1
Започнете да попълвате раздела за адреси и подробности с името на компанията (или предприемач) или лични данни на физическо лице. Оптимално е да използвате пълното име на компанията и да посочите съкратеното име в скоби. Физическото лице трябва да посочи фамилията, собственото име и бащиното име.
Стъпка 2
Посочете след името на компанията нейния юридически адрес с пощенски код. Клаузата, че адресът е законен, се изисква и когато в него се намира фирма. Ако има действителен адрес, това е посочено по-долу със съответната уговорка. Лицата първо посочват паспортни данни: номер, серия, от кого и кога са издадени. След това - адресът на регистрация по местоживеене с пощенски код. Когато живеете на различен адрес, това се посочва с бележка, че това е адресът на действителното пребиваване.
Стъпка 3
Въведете OGRN на юридическо лице или индивидуален предприемач. Той се съдържа в удостоверението за държавна регистрация. След това TIN, който може да се види в сертификата за неговото възлагане. Физическите лица посочват номера на своя ИНН и държавно свидетелство за пенсионно осигуряване.
Стъпка 4
Избройте банковите данни за паричния превод. Това е номерът на разплащателната сметка, името на банката, нейния адрес, TIN, BIK и номерът на кореспондентската сметка. Най-надеждният източник на подробности е уебсайтът на вашата банка, където е предвиден специален раздел за тях. За да избегнете грешки, най-добре е да копирате цялата необходима информация от там и да я поставите в електронната версия на договора. Също така е по-добре да копирате текущата сметка от Интернет банкиране или от банката-клиент. Това ще сведе до минимум вероятността от грешки и ще спести от проблеми както получателя на парите, така и счетоводния отдел на платеца.
