Кодексът на труда на Руската федерация предвижда различни основания за уволнение: инициативата на служителя или работодателя, съгласието на страните и т.н. Всички основания трябва да бъдат документирани и надлежно документирани. В противен случай уволненото лице може да получи възстановяване на работното място и обезщетение за принудително отсъствие и морални щети по съдебен ред.
Необходимо
- - основание за уволнение;
- - заповед за уволнение;
- - трудовата книжка на служителя.
Инструкции
Етап 1
Дизайнът на основанията за уволнение зависи именно от тази основа. Ако служител е инициатор на прекратяване на трудовия договор, той трябва да напише оставка по собствена воля.
При уволнение по споразумение на страните, този документ трябва да бъде подписан от двете страни: както служителят, така и представителят на работодателя.
При намаляване на персонала работодателят е длъжен да изпълни всички формалности: уведомява писмено кандидатите за уволнение два месеца предварително, уведомява центъра за заетост за предстоящите промени и изплаща необходимото обезщетение.
Стъпка 2
Ако служител бъде уволнен поради дисциплинарни нарушения, всички негови нарушения, било то отсъствие от работа, пиянство на работното място или организация на пиянство на работното място и т.н., трябва да бъдат правилно регистрирани. По-специално, за изследване на алкохолна или наркотична интоксикация, ще трябва да се обадите на лекар. Без неговото заключение работодателят няма да може да докаже случая си в съда.
Стъпка 3
Само след правилна документална регистрация на основанията за уволнение може да се изготви заповед за уволнение на служителя. Причината е формулирана строго по същия начин, както в съответния член на Кодекса на труда.
При необходимост на служителя се дава копие от заповедта за уволнение срещу подпис.
Стъпка 4
В деня на уволнението се прави съответно вписване в трудовата книжка на служителя. Той трябва да съдържа серийния номер, датата на уволнението, причината (стриктно, както е предвидено в член на Кодекса на труда на Руската федерация), връзка към члена на Кодекса на труда на Руската федерация и основата - изходните данни (име, номер и дата) на заповедта за уволнение.
Записът се удостоверява с подписа на отговорника и с печата на организацията.
