Имуществените отношения с основание се считат за основата на икономическата система. Поради тях всички транзакции се извършват на всякакви пазари. В същото време икономическата собственост трябва да се разграничава от законната собственост.
Собствеността ни позволява да разберем кой от хората контролира производствените фактори или, по-просто, има икономическа сила. Тази концепция помага да се определи точно кой получава дохода и колко, както и да се обоснове връзката на работната сила с инструментите. Например, ако собствеността не съществува, тогава всеки работник може да отнесе машината до дома си.
Такива взаимоотношения позволяват да се обхванат всички аспекти на икономическата дейност. Собствеността определя естеството на потребление и използване на продукта, създаден в производствения процес, неговото разпространение и обмен. Интересите на различни слоеве от населението до голяма степен зависят от това. Всеки има свои собствени интереси по отношение на имуществени обекти, така че често възникват конфликти, някои от които дори се превръщат във войни.
Връзка между законна и икономическа собственост
Съответно, за да се избегнат много проблеми, правото на собственост трябва да бъде законно обезпечено, тоест трябва да бъде официално потвърдено, че определено нещо принадлежи на определено лице. Така се проявява правната същност, чиято основа е държавата. Проявява се чрез присвояване на всякакви духовни или материални ценности.
Икономическата и правната собственост са взаимосвързани елементи от една система, които, макар и да могат да съществуват отделно, имат практическо значение само в симбиоза. Човек може да има права върху обект, но изобщо да не го притежава или, напротив, да има предмет в ръцете си, но да няма право да го използва.
Форми на собственост
Индивидуалната собственост е собствеността на физическо лице върху какъвто и да е обект (труд, недвижими имоти, средства за производство, облекло и т.н.). Лична собственост се отнася до обекти, които се използват за задоволяване на лични нужди. Ако основната цел е да се реализира печалба, тогава тази форма на собственост се нарича индивидуално-лична.
Има и колективни форми. Например партньорска собственост. Същността му се състои в обединяването на физически и юридически лица, както и на производствените им фактори за извършване на съвместни икономически дейности. Нещо повече, всяко лице притежава определен дял от капитала.
Акционерната или корпоративната собственост определя правилата за собственост само за акционерния капитал. Нейната особеност се крие в симбиозата на колективната и индивидуалната форма на собственост.
