Съвременното трудово законодателство установява няколко категории работници, за които намаленото работно време е установено със закон или трудов договор. Тези категории включват: непълнолетни, жени и лица със семейни задължения.
Сред непълнолетните работници се разграничават лица под 16 години и лица от 16 до 18 години. Първата група работници могат да работят не повече от 24 часа седмично и не повече от 5 часа подред. Втората група - не повече от 35 часа седмично и 7 часа подред.
Ако непълнолетните са включени в работа като част от образователни програми (индустриална практика), следва да се вземат предвид следните норми на работното време за тях: не повече от 12 часа седмично за тези под 16 години и не повече от 17,5 часа седмично - за лица на възраст между 16 и 18 години.
В същото време производствените норми за непълнолетни лица се намаляват и възнаграждението на такива работници се прави пропорционално на работното им време, т.е. в сравнение с други служители, непълнолетните ще получават възнаграждение в по-малък размер. Работодателят обаче може (но не е задължен) да им направи допълнителни плащания към заплатите им.
Работното време на непълнолетен служител се установява от такива документи като трудов договор, работен график, вътрешни трудови разпоредби и се записва в отчетна карта, фишове за заплата, дневници за присъствие и др.
Друга категория работници, за които е установен специален режим на работа, са жените, работещи в селските райони, регионите от Далечния север и т.н. Като общо правило те имат 36-часова работна седмица. Обаче още по-кратка работна седмица може да бъде установена с колективен трудов договор, местни разпоредби или трудови договори.
В същото време заплатите се изплащат на работнички изцяло и всичко, което те правят над установеното намалено работно време, се счита за извънреден труд и се изплаща по следния начин: за първите два часа работа - за един и половина сума, за следващите часове - в двоен размер. Още по-висок процент на възнаграждение за извънреден труд може да бъде установен с местни закони и колективни трудови договори.
Вместо парично обезщетение, служителят може да поиска от работодателя допълнително време за почивка, равно на отработения извънреден труд (почивка).
Кодексът на труда на Руската федерация определя бременните жени, както и лицата със семейни задължения като отделна категория работници, нуждаещи се от специална закрила. Последните включват родителя (настойник, болногледач) на дете под 14-годишна възраст или дете с увреждане под 18-годишна възраст, както и лице, което се грижи за болен член на семейството, а необходимостта от такива грижи трябва да бъде потвърдена от медицински доклади.
Продължителността на работното време за тези работници се определя по споразумение с работодателя и трудът се заплаща или според обема на извършената работа, или пропорционално на отработеното време.
