Правният позитивизъм е особено популярен през XIX век в Западна Европа и Русия. Според него цялото право е законотворческа функция на държавата, следователно то оправдава всякакви нагласи, норми, произтичащи от властта на държавата.
Правният позитивизъм е клон във философията на правото. Привържениците му стесняват кръга от задачи, решавани в рамките на правната наука, като изучават правото, което действа „тук и сега“. Освен това науката го разглежда като съвкупност от норми, правила на поведение, които се установяват чрез принудителна сила от страна на господстващата сила.
Историята на развитието на правния позитивизъм
Произходът на правния позитивизъм датира от 1798-1857 г., когато О. Конт формира разпоредбите на позитивната философия. В своите творби той се фокусира върху социалния живот от онова време и обяснява необходимостта от формиране на нов ред за формиране на обществото, като се вземат предвид миналото, настоящето и възможното бъдеще.
Тази тенденция става особено популярна в края на 19 век. По това време неговите поддръжници могат да бъдат намерени главно в Западна Европа и в Русия. Появата на легален позитивизъм се свързва с думите на Джон Остин, който каза, че правителството трябва да се формира така, че да остане управлявано.
През ХХ век юридическият позитивизъм е присъщ на буржоазната юриспруденция. Едно от направленията му беше нормативизмът.
Същността и значението на правния позитивизъм
Според посоката правото е резултат от законотворческата функция на държавата, която не зависи от класови, икономически и други отношения. Според Дж. Остин има няколко вида норми: божествен и позитивен морал. Последният може в основата си да съдържа мненията на други хора или да бъде организиран от политическа сила. Юридическата наука в този аспект се основава на система от вече установени правни понятия, правни задължения и различни санкции.
Позитивизмът винаги оправдава всички решения, които идват от държавата. Всички такива изисквания трябва да се спазват стриктно, независимо от съдържанието им. Поради тази причина позитивисткото правно мислене е присъщо на повечето страни, доминирани от авторитарното управление.
Съвременното позитивистично правителство отрича закона като проява на духа. Известният политолог М. Ю. Мизулин казва, че с преобладаването на описаните подходи, съвременната законотворческа практика в Русия не дава възможност за развитие на човешките права, пречи на развитието на правото като цяло. В момента позитивистката юриспруденция превръща националния правен ред в инструмент за решаване на външни и социални проблеми, като придава изключително приложно значение на правото.
