Служителят получава право на отпуск след шест месеца от началото на дейността в организацията. Законодателството дава право на пълноценна почивка, т.е. 28 календарни дни. На практика работодателите се придържат към правилото за отпускане на ваканционни дни, които всъщност са „спечелени“.
Инструкции
Етап 1
Определете за какъв период се предоставя отпуск. От трудовия стаж за предоставяне на годишен отпуск се изключва времето за отпуск без заплащане, ако е продължило повече от четиринадесет дни през годината, времето, през което служителят е бил в родителски отпуск, времето на отсъствие от работа, когато заплатата не беше запазено.
Стъпка 2
Прието е да се разглежда месец като цял месец. Това означава, че за периода на работа от 01.01.2010 г. до 06.10.2010 г. (5 месеца и 10 дни) служителят реално е спечелил 28 дни / 12 месеца. х 5 месеца = 11, 66 дни.
Стъпка 3
Пребройте ваканционните си дни, като се има предвид следното. Отпускът се дава на служителя в календарни дни. Общо за цяла година работа са разрешени 28 календарни дни от основната ваканция. За всеки месец работи 28 дни: 12 месеца. = 2, 3 дни ваканция.
Уикендите - събота, неделя или други дни според работния график (с работа на смени) също се включват в продължителността на ваканцията. Ваканциите, установени от Кодекса на труда, обаче се изключват от продължителността на отпуска.
Стъпка 4
Общо за цяла година работа са разрешени 28 календарни дни от основната ваканция. За всеки месец работа е предвидено: 28 дни / 12 месеца. = 2, 3 дни ваканция.
